Възраждането на туризма на Зимбабве се намира в рая на водопада Виктория

Плакатът на стената имаше впечатляваща черно-бяла снимка на мъж, управляващ локомотив. „Зимбабве“, пишеше, „африканският рай“. Предавайки американска банкнота от 20 долара на продавача на билети, аз го попитах на колко години е плакатът. „Е, 1986 г.“, отговори той, „Туристическата служба ни го даде.

Влизах във водопада Виктория, описан с гордост от местен водач като едно от седемте природни чудеса на света. Това не беше разочарование. Стоейки на върха на скалата, видях водна завеса, превърната в разпенено чудовище, страхотна сила на природата в мащаба на богове и гиганти.

Потоците бушуват надолу на повече от сто метра в дефилето Замбези, генерирайки яростни мъгли, които се въртят и издигат толкова високо, че могат да се видят от до 30 мили разстояние. Димът, който гърми, както е известен на местно ниво, разрязва слънчевата светлина в перфектната дъга на дъгата.

Един зимбабвеец се обърна към мен и каза: „Вие сте дошли в страна с постоянни прекъсвания на тока и която не може да нахрани с вода собствения си народ. Все пак вижте. Имаме толкова много.”

На излизане видях стадо от седем слона, които правеха витането на водата да изглежда величествено и непроницаемо за околното ято бели птици. Мъже с жълти лигавници гледаха тревожно отдалеч, чудейки се дали тези монументални същества ще посегнат на железопътните релси. Известно е, че влаковите оператори на Зимбабве се извиняват за закъснения заради слонове по линията.

Тъй като селското стопанство все още е коматозна индустрия, туризмът е икономическа дъска, която правителството на единството грабва като удавник. Съответно, Зимбабве сега се опитва да изгради фасада на нормалност. Хараре току-що беше домакин на джаз фестивал Mamma Mia! отвори в един от театрите – макар че малцина могат да си позволят билета от 20 долара – и вестниците носят заглавия като: „Вицепремиерът сам и не търси!“

Страната се надява да се наслади на отразената слава на Световното първенство по футбол, което ще започне след една година в съседна Южна Африка. Самият трофей от Световната купа отива тук през ноември, когато ФИФА сигурно се моли президента Робърт Мугабе да не го държи нагоре пред камерите на света. Мугабе дори покани бразилския национален отбор да базира тренировъчния си лагер тук. Може би е осъзнал, че пазарите на Хараре няма да отговорят на нуждите на богатите съпрузи и партньори на играчите.

Но туристическият съвет на Зимбабве – който все още използва този лозунг „Африканският рай“ – има една от най-трудните продажби в света. През последната година той претърпя много „лош PR“: политически мотивирани побои и убийства, най-тежката национална епидемия от холера от 30-те години на миналия век и икономическа катастрофа, докарала хората до бедност и глад.

Ако трябва да има възраждане, то ще започне от водопада Виктория, звездната атракция на страната. Както Канада има по-добра гледка към Ниагарския водопад от Америка, така и Зимбабве има лъвския пай от този спектакъл за сметка на Замбия. Миналия уикенд постоянен поток от туристи – американци, европейци, японци с техния преводач – бяха решили, че въпреки това, което бяха чули за Зимбабве, си заслужава риска.

Те позираха за снимки до гигантска статуя на Дейвид Ливингстън, който открива водопада, или по-скоро гарантира, че ще бъдат кръстени на неговата кралица. На цокъла са гравирани думите „изследовател“ и „освободител“. Хората, издигнали статуята, за стогодишнината през 1955 г., обещаха да „продължат високите християнски цели и идеали, които вдъхновяват Дейвид Ливингстън в неговата мисия тук“.

Хотелът, в който отседнах, продължи темата за почит към старите колониални господари. Може да е имало необходимия портрет на Мугабе над рецепцията, но в противен случай стените бяха украсени с ловни пушки, снимки на Хенри Стенли и неговата плячка, Ливингстън, и литографии на дебели устни „африканци“ със заглавия като: „Ливингстън разкрива Тъмния континент.” Може би идеята е да се уверят белите гости, че все пак нищо не се е променило от 19-ти век.

Както в толкова много ваканционни дестинации, водопадът Виктория съществува в уютен самостоятелен балон, далеч от опасностите, опустошаващи земята, което прави трудно да си представим нещо лошо да се случи там. Има сафарита, речни круизи, полети с хеликоптер, магазини за изкуства и занаяти и луксозни хижи, сервиращи филе от брадавици.

И все пак не е нужно да пътувате далеч, за да се изплъзне маската. Почиващите откриват за своето разочарование, че банкоматите не работят и кредитните карти не се приемат. Карайте към Булавайо и ще бъдете нападнати от билборд, който предупреждава: „Предупреждение за холера! Измийте ръцете си със сапун или пепел под течаща вода.” Във всеки град има дълги опашки от хора, стоящи отстрани на пътя, вдигайки отчаяна ръка с надеждата да хванат асансьор.

И така, защо някой би идвал тук, когато може да играе на сигурно в първите световни градове на Южна Африка? Попитах един таксиметров шофьор дали подобно на много други зимбабвийци е обмислял да емигрира в голямата страна на юг. „Няма начин“, каза той. „Южна Африка е място с много насилие. Някой, когото познавах, отиде в един бар там, събори бира и беше намушкан до смърт. Убит за бира за един долар! Не върви с мен.”

Той добави: „Зимбабвийците не правят това. Зимбабвийците са по-тихи и по-нежни хора.”

И от моя опит беше трудно да не се съглася. Ако се съди само по щедрия дух на хората, Зимбабве ще бъде магнит за туризъм. Но, разбира се, няма да се сведе само до това. „Идеята за някакво безкрайно нежно/безкрайно страдащо нещо“, пише Т. С. Елиът. Много нежност, но и много страдание.