Докато голяма част от Иран остава изолиран от света чрез умишлени прекъсвания на интернет, прекъсвания на комуникациите и непрекъснати прекъсвания на електрозахранването, eTurboNews продължава да получава свидетелства от първа ръка от страната чрез Starlink сателитна връзкаЕдин такъв глас принадлежи на Гасемзаде Махтаб, иранска писателка и журналистка, рискуваща живота си, за да документира това, което тя описва като национална катастрофа на човешките права.
Нейното послание не е анализ, спекулация или политическа теория. Това е разказ на очевидец от страна, където откритото говорене може да означава лишаване от свобода – или смърт. eTurboNews публикува думите ѝ изцяло, без пропускане, и кани други медии да препубликуват този доклад свободно, като се отказва от всички претенции за авторски права, така че тези гласове да не могат да бъдат заличени.
Иранска нация откъсната
Всички големи международни авиокомпании са преустановили полетите си до Иран, включително Qatar Airways, Emirates и Turkish Airlines. Достъпът до интернет многократно е прекъсван в цялата страна. Електричеството идва и си отива, често изчезва напълно през нощта. Училища, университети, магазини и пазари са затворени. Финансовите ограничения са лишили хората от собствени пари. Ежедневието е станало опасно, непредсказуемо и неустойчиво.
Милиони иранци са отново по улиците. Според свидетели, броят на смъртните случаи се увеличава, като се смята, че далеч надвишава официалните данни от около 2,000. Въпреки репресиите, страхът вече не контролира населението.
Развиващите се събития пряко засягат глобалните пътувания, туризма и международната мобилност. Иран на практика е станал недостъпен – не само за туристи, но и за чуждестранни граждани, мигранти и дори за собствените си завръщащи се граждани. Когато комуникациите, банковото дело, транспортът и обществената безопасност се сриват едновременно, една страна престава да функционира като жизнеспособна или безопасна дестинация.
Иран: „Това е катастрофално“ — показанията на Махтаб (нередактирани)
Първото съобщение на Махтаб до eTurboNews беше рязък и недвусмислен:
„Това е катастрофално.“
Телата се събират, докато интернет и телефонните мрежи са умишлено изключени, за да се прикрие истинският мащаб на убийствата.
Силите за сигурност стрелят с бойни боеприпаси по цивилни.
Семействата са в състояние на изключителен страх; за да получат телата на своите близки, правителството изисква заплащане за използваните куршуми, едва след това предава телата. Комуникацията е блокирана и независимата проверка е невъзможна.
Въпреки това, в други райони хората продължават да се събират в големи групи. Въпреки репресиите, те вече не се страхуват.
Това е широко разпространена катастрофа на човешките права, а не изолирани инциденти.
Електричеството и достъпът до интернет са прекъснати, особено през нощта. Прекъсванията на електрозахранването са наложени умишлено, за да могат силите за сигурност да действат в тъмното, използвайки оръжия и инфрачервени/термални камери, за да атакуват цивилни.
Банките също отказват да освободят парите на хората. Дори Bank Melli Iran, основната държавна банка на страната, задържа плащания и отказва на гражданите достъп до собствените им средства.
Улици, пазари и пътища затворени в Иран
Това, което започна като улични протести, се превърна в широко разпространено гражданско неподчинение. Според Махтаб:
- Хората остават по улиците денем и нощем в градовете из цялата страна
- Джамии, бази на Басидж и военни съоръжения са били подпалени в множество райони
- В няколко западни града се съобщава, че контролът на място е преминал в ръцете на народа.
- Шофьорите на камиони стачкуват след призиви на престолонаследника, нарушавайки транспорта и маршрутите за доставки.
- Търговци на дребно и пазари затвориха бизнеси в цялата страна
„Когато улиците, пазарите и пътищата спрат едновременно“, казва тя, „това означава, че обществото е взело своето решение.“
Иран: „Това не е борба чрез посредници“
Махтаб категорично заявява, че това движение не е водено от чуждестранни правителства или международни политически маневри.
Промяната в Иран, казва тя, не зависи от Доналд Тръмп или от който и да е външен лидер. Хората в Иран следват насоките си от престолонаследника, а не от чуждестранни столици. Тяхното движение е вкоренено в националната воля, историята и ясната визия за бъдещето на страната.
Международните действия могат да имат значение, но не са решаващи. Решаващи са смелостта, числеността и решителността на самия ирански народ. Те са достигнали точка, в която страхът вече не управлява действията им.
„Това не е борба чрез посредници“, казва тя.
„Това са хора, които си връщат страната.“
Защо отстъплението не е вариант за иранците
Махтаб предупреждава, че отстъплението няма да донесе безопасност – то ще доведе до екзекуции.
Тя посочва прецедент: след предишни бунтове, след като протестите утихнаха и медийното внимание отслабна, режимът извърши масови арести, мъчения и екзекуции тайно. Протестиращите бяха осъждани в прибързани процеси без правно представителство. Семействата бяха заплашвани да мълчат. Телата бяха връщани седмици или месеци по-късно - или никога не бяха връщани изобщо.
„В миналото мълчанието е било побеждавано с бесилка“, обяснява тя.
Ето защо хората остават по улиците. Те знаят, че отстъплението не означава оцеляване – то означава отложена смърт.
Иранското общество надхвърли границите си
Иран е изправен пред многопластова хуманитарна криза:
- Много семейства не могат да си позволят дори основни хранителни продукти
- Месото е изчезнало от трапезите; яйцата са недостъпни за големи части от обществото
- Децата страдат от недохранване и недостиг на витамини
- Достъпът до здравеопазване е ограничен
- Инфлацията е унищожила покупателната способност
След десетилетия труд, много граждани все още не могат да си позволят дори скромен апартамент от 40 квадратни метра. Доходите им се изразходват изцяло за наем и оцеляване. Няма място за спестявания, стабилност или бъдеще.
Това не е резултат от мързел или липса на усилия. Това е следствие от система, която систематично отказва на хората достъп до най-основните им права.
Когато едно общество не може да гарантира жилище, храна и сигурност след цял живот труд, то вече не е изправено пред икономически спад, а пред дълбок хуманитарен провал.
Директно обръщение към притежаващите оръжие в Иран:
След това Махтаб насочи думите си директно към онези, които налагаха репресиите, обръщайки се към членовете на Ислямски революционен гвардейски корпус, Армията, Фатемиюн и цивилните агенти:
„Думите ми са адресирани до военните сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, армията, Фатемиюн и цивилните агенти.“
Вие, които потапяте хляба си в кръв и го ядете,
все още ли има вкус на хляб?
Или миризмата на кръвта на младостта на тази земя също ли ви пари гърлата?
Заплатите, които получавате—
от коя маса идват?
От масата на майка, която е погребала детето си с твоя куршум?
От сълзите на баща, приел безжизненото тяло на сина си?
От бъдеще, погребано с палки и куршуми?
Не си дошъл за „сигурност“.
Ти се закле да защитаваш народа,
да не се противопоставяш на самите хора
които викат за хляб, достойнство и родина.
Без униформа, без ранг
може да измие кръвта от ръцете ви.
Историята е далеч по-прецизна от вашите командири.
То запомня имена,
и никога не обявява хляба, оцапан с кръв, за законен.
Дори сега не е твърде късно.
Оставете оръжията си.
Върнете се при хората –
преди един ден децата ти да те попитат:
„Отче, когато убиваха хората, къде стояхте?“
„Искам само гласът на народа да бъде чут“
Махтаб завърши комуникацията си с eTurboNews с една проста молба:
„Благодаря ви много. Искам само гласът на иранския народ да бъде чут.“
Аз съм писател — разказвач на истините на моя народ.
Докато Иран остава в мрак – буквален и дигитален – един факт е неоспорим:
Това вече не е просто протест. Това е борба за оцеляване, достойнство и бъдещето на цяло поколение.
А за тези, които са в страната, мълчанието вече не е опция – защото историята е показала, че на мълчанието се отговаря не с милост, а с гробове.
Оставете коментар