Лагерът на партизаните в България се превърна в туристическа атракция

Проект за превръщане на бивш лагер на партизани в туристическа атракция се предприема от общината в град Батак в Южна България.

Повечето хижи на партизаните в лагера са непокътнати и младите хора проявяват голям интерес да ги посещават, съобщиха наскоро националните медии.

След подобряване на пътната инфраструктура на Батак ще бъдат създадени туристически маршрути до няколко обекта на територията на града.

Проектът на стойност 200,000 XNUMX евро се реализира чрез програма за регионално развитие.

Град Батак има специално значение за българите, като националистите твърдят, че значението му за българската история е подобно на значението на Косово за историята на Сърбия. По време на българското въстание срещу османското владичество през април 1876 г. в града са убити над 6,000 души. Клането остава символ на страданията на българите под турско владичество.

През 2007 г. Батак беше изтласкан начело на спор, след като доклад за колективната памет на града от двама изследователи - българин и германец - заяви, че историческите разкази за събитията са вдъхновени от пристрастните и романтични интерпретации на американски журналист и полски художник. Докладът, макар и да не отричаше, че в Батак са се извършвали зверства, беше посрещнат с обществен шум, скандализиран от опитите за изкривяване на българската история.

След сътресението църквата в Батак, където през 1876 г. са загинали много хора, се превръща в едно от най-посещаваните туристически места в страната.

Не е ясно дали лагерът - наречен Техеран - ще има същия успех. Както пише BalkanTravellers.com, сайтът е смятан за една от 100-те най-големи туристически атракции в България по време на комунизма. Тъй като стойностите се променяха след падането на режима, се променяше и представата за важните туристически атракции. Българските партизани, почитани по време на комунизма заради просъветската партизанска борба срещу нацистка Германия през първата половина на 1940-те години, изпаднаха в немилост. Скривалищата им вече не бяха места, посещавани масово от ученици и туристи.

Докато България бавно започва да предприема стъпки към запомняне на комунистическото си минало, вместо да се опитва да го изтрие напълно и да се преструва, че никога не се е случвало, сайтове като лагера в Техеран са длъжни да изплуват отново. Този път ролята им ще остане като напомняне за мрачно, но въпреки това историческо и фактическо минало, а не като паметници на прославен потиснически режим.