Проектът изследва транснационалните измерения на наследството, като разглежда как постколониалните диаспорни общности съхраняват, интерпретират, споделят и трансформират своето културно наследство във времето и пространството. Фокусът в уебинара беше върху културното наследство, паметта и идентичността сред потомците на наемни работници гирмития в диаспората.
Следват откъси от Форум на лидерите на мисълта на Индо-карибския културен център (ICC) (26.10.2025 г.). Програмата в ZOOM беше председателствана от Шакира Мохамед и модерирана от Шалима Мохамед, и двете от Тринидад. В програмата имаше (5) лектори. Темата беше „Култура, наследство и идентичност в диаспората Гирмитя“.
Вижте нередактирания запис на програмата:
АРИ ГОТИЕ каза: „Ново поколение гирмитя [наетите] диаспорни хора си възвръщат парайтрадиция. Те пътуват до Индия, особено до Южна Индия, за да се научат как да свирят и да правят парайКогато се завърнат, те носят тези знания със себе си. През последните 10 до 15 години се наблюдава нов ренесанс на парай музика в Мавриций, където тя отново се изпълнява в храмове и на различни церемонии. Културното наследство, което гирмитя носена от тях, е била трансформирана и креолизирана с течение на времето. Музикалните и културни роли, установени в тамилската диаспора, са се слели с креолски форми. Освен Малоя, парай продължава да допринася повече за ритуални и религиозни контексти, отколкото за масова музика или комерсиални записи. Тази хибридизация показва как тамилските общности отвъд океана са запазили родовите ритми на парай като едновременно с това създава нови диаспорни музикални езици, вкоренени в междукултурната солидарност.“
ПРОФЕСОР „ЧАТЪТ“ ДЕВРУП каза: „Има шест ключови урока за разбиране на музиката на диаспората и културното оцеляване. 1. Музиката като културен живот. Музиката запазва езика, културата, религията и колективната идентичност, когато други връзки са прекъснати. Тя не е просто забавление; тя е оцеляване. 2. Творчеството под ограничения. Строгите ограничения могат да предизвикат изключителна креативност и иновации, когато общностите са решени да оцелеят; ограничението се превръща в катализатор за креативност. 3. Адаптацията като иновация. Хибридността отразява реалността и се превръща в сила, а не в слабост. Хибридната музика, която се появи, не беше по-лоша от чистата индийска музика. Тя беше нещо ценно сама по себе си. 4. Общностното пространство е от съществено значение. Физическите и социалните пространства, където традициите могат да се практикуват и предават, са от решаващо значение. Без такива пространства опазването става почти невъзможно. 5. Центрирайте живия опит. Гласовете на практикуващите са от най-голямо значение. Академичният анализ трябва да се основава на живия опит. Чуйте тези, които са носили традициите. 6. Наследството е живо. Традицията трябва да се развива, за да оцелее. Опазването на културата не означава замразяването ѝ във времето; това означава съзнателна еволюция с подкрепата на общността.“
DR. ВИШНУ БИСРАМ каза: „Устойчивостта, креативността и адаптивността доведоха до културното запазване и устойчивост на индианската култура не само в Гвиана, но и в Тринидад и Суринам, както и до голяма степен в диаспората. Обикновено хората възприемат културата като пеене, танци и музика, но културата е нещо повече от това. Тя е цялостен начин на живот на група хора. Тя включва техните навици, традиции, облекло, музика, език, песни, храна, изкуства, декорации, архитектура, как се молят, домовете им, местата им за поклонение и вярвания, ритуалите им, практиките им, пазаруването, мелодиите, празненствата, включително фестивали като Ейд, Пагва, Дивали, средата на обреди и годишнини, артефакти, благотворителни мрежи, както и други аспекти на живота. Тези разнообразни аспекти на живота са свидетелство за ангажимента на индианската общност да запази своята идентичност и корени.“
ПРОФЕСОР ПИТЪР МАНУЕЛ каза: „Фокусът ми в изследването е върху традиционните музикални форми и как те са се развили в диаспората, подобно на местната класическа музика на Тринидад или свиренето на барабани таса, които съчетават стари и нови влияния в жизнени съвременни стилове. Пътувах до региона Бходжпури в Индия, за да проследя корените на тези традиции и да разбера какво е било запазено, трансформирано или креолизирано в диаспората. В случая със Суринам, най-тесните му културни и географски връзки са с Гвиана и Тринидад, страни, които споделят аспекти на това, което аз описвам като „изолирани култури на диаспората“, оформени от края на периода на договорното правоотношение.“
Д-р ЯСВИНА ЕЛАХИ каза. „Не бих казал, че традиционните хинди песни изчезват. Младите хора са привлечени от чатни и ремикс музика, особено с нарастващото влияние на тринидадските музикални стилове. Например.“ Бхайтак Гана – някога много традиционна форма – е силно повлияна от чатни музиката. Въпреки че някои млади хора все още могат да пеят на бходжпури или други диалекти, много предпочитат английски или тринидадски креолски, което е допринесло за упадъка на традиционната бхайтак ганаВ същото време има един вид възраждане на „нашата собствена музика“, макар че тя се е променила значително под влиянието на диаспората.“
Оставете коментар