Може ли планетата да изчака имунитета срещу COVID в Африка?

Резултати: ЕС 25 процента от доставените дози, Европа 12 процента, Латинска Америка 8 процента, Африка 2 процента (от които Мароко представлява почти 70 процента).

На всички тези планети целта е една и съща: да достигнеш стадо имунитет възможно най-скоро, но „възможно най-скоро“ може да има много различни значения.

Ако груповият имунитет се дефинира като ваксинирани 70 процента от населението над 15-годишна възраст и ако ваксинациите продължат със същата скорост, което очевидно, особено на някои от тези планети, няма да се случи, защото броят на ежедневните ваксинации е много по-висок от средния през първите месеци на ваксинационната кампания, този резултат ще бъде постигнат в Съединените щати през юли тази година, в Европа в края на 2022 г., в Латинска Америка през април 2023 г., в Африка (напускайки освен данните за Мароко) за седем години и половина.

За съжаление няма различни планети. Планетата е една и последствията от това, което се случва където и да е на нея, я засягат глобално. Изостаналостта в Африка не е африкански проблем. Това е глобален проблем.

Богатите страни не могат да пренебрегнат трудностите на ваксинирането в Африка, които няма да бъдат решени чрез дарения, които, освен ако няма много по-голям ангажимент от страна на всички страни, ще служат само за закупуване на ковчези, докато вирусът ще продължи да се разпространява и мутират, като по този начин застрашават фалшивата сигурност, която тези страни може да имат илюзията, че са постигнали.

В първите месеци на пандемията Куба можеше да си позволи да изпрати здравен персонал в Италия, за да компенсира проблемите, които Италия имаше. Немислимо ли е богатите страни да направят нещо подобно в Африка? 

<

За автора

Галилео Виолини

Сподели с...