По инициатива на Българската държавна комисия по хазарта (SCG) на 30 януари представители на хазартния бранш, академични кръгове и на Главната дирекция за борба с организираната престъпност (CDCOC) се събраха на конференция в Университета за национална и световна икономика (УНСС) в търсене на „високоефективни решения“ за хазартния бизнес, пише в. „Дневник“. Целта на конференцията беше да се уточнят изменения в Закона за хазарта.
„Хазартният туризъм е ресурс, който България не е използвала. Национална програма за развитие на хазарта трябва да бъде изготвена като част от туристическата индустрия “, заяви по време на конференцията заместник-министърът на финансите Атанас Кунчев. Кунчев каза също, че хазартът се нуждае от национална информационна система и добре обучен персонал и предложи да се създадат магистърски програми за управление на хазарта.
Кунчев от Движението за права и свободи (ДПС) представи идеята си по времето, когато туристическият бранш обсъждаше най-новата интегрална стратегия за развитието на туристическата индустрия, пише в. "Дневник". Стратегията обаче не включва хазартен туризъм. По-късно Кунчев уточни, че това е справедливо и идея, която трябва да бъде обсъдена. Ако намери подкрепа, ще започне работа по реализирането му.
Въпреки че хазартният туризъм официално нямаше място в туристическата стратегия, той на практика съществуваше и се развиваше доста успешно през последните години, коментира всекидневник "Дневник".
Повечето големи софийски хотели като Хемус, Рила и Родина имат казина и разчитат на приходи от тях. Друга част от хазартния туризъм е съсредоточена в морските курорти около Варна. Там казината са най-посещавани от израелски туристи, които идват за няколко дни в България, за да залагат.
През 2007 г. хазартът влезе в Свиленград, където турският хазартен бос и бизнесмен Суди Йозкан инвестира в две казина, пише в. "Дневник". Свиленград беше привлекателен за инвестиции в хазарт, тъй като може да привлече комарджии от Турция, където казината са забранени, коментират представители на хазартния бранш.
Представители на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) заявиха, че никой не е обсъждал с тях идеята България да се утвърди като хазартна дестинация. Те коментираха, че въпреки че хазартът може да привлече богати туристи, той трябва да бъде строго контролиран. Председателят на SAT Анелия Крушкова заяви, че понастоящем няма начин да се включи хазартният туризъм в туристическата стратегия, която в момента се обсъжда.
Председателят на SCG Димитър Терзиев заяви, че е за включването на хазарта в туристическата стратегия и че идеята трябва да бъде взета предвид, пише в. "Дневник".
Що се отнася до измененията в Закона за хазарта, Терзиев каза, че промените ще бъдат главно в три аспекта; игри с текстови съобщения, онлайн залози и незаконни хазартни игри.
Той каза, че световната практика в онлайн залаганията варира от напълно забранена до пълна легализация, но според него България трябва да намери средна позиция. Една от основните слабости на сегашния закон беше липсата на регламент относно организирането на хазартни игри през Интернет.
SCG ще настоява за въвеждането на изискване за разрешително за игри с текстови съобщения, каза в. "Дневник".
През 2006 г. данъците, платени от организаторите на хазартни игри, възлизат на 72 милиона лева. Няма налични окончателни данни за 2007 г. Приходите от такси и глоби възлизат на 4.1 милиона лева през 2006 г. и на 4.2 милиона лева през 2007 г., пише в. "Дневник".
sofiaecho.com
