Тридесет и една държави ще участват следващата седмица в теста на системата за ранно предупреждение за цунами в североизточната част на Атлантическия океан, Средиземно море и свързаните с тях морета, които през годините са имали силна сеизмична активност, макар и по-рядко отколкото в Тихия океан.
Системата за предупреждение е създадена за първи път през 2005 г. от Междуправителствената океанографска комисия (МОК), създадена към Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).
Целта на учението, което ще се проведе на 10 август, е „да се осигури ефективна комуникация между регионалните и националните центрове и центровете за предупреждение за цунами“, се казва в съобщение за новини, издадено от ЮНЕСКО.
Учението ще включва изпращане на тестови съобщения по електронна поща, факс и Глобалната телекомуникационна система от Обсерваторията на Истанбул и Института за изследване на земетресенията (KOERI, Турция) до всички национални центрове и центрове за предупреждение за цунами в региона.
„Това трябва да разкрие възможни дисфункции при разпространението на предупрежденията“, заяви ЮНЕСКО. „Всъщност бързото предаване на данни и реактивността на националните центрове и координационните центрове в страната са от решаващо значение за ефективността на цялата система за предупреждение за цунами.“
Сеизмичната активност в региона включва мощно земетресение в зоната на Азорските острови-Гибралтар и последвалото цунами, унищожило град Лисабон през 1755 г., както и цунамито от 1908 г., отнело живота на 85,000 2003 души в Месина, Италия. По-слаби цунами се наблюдават по-скоро, включително едно генерирано край бреговете на Алжир през XNUMX г.
В теста през следващата седмица ще участват Белгия, България, Кабо Верде, Хърватия, Кипър, Дания, Египет, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Израел, Италия, Ливан, Малта, Монако, Холандия, Норвегия, Полша , Португалия, Румъния, Русия, Словения, Испания, Швеция, Сирия, Турция, Украйна и Обединеното кралство.
Системата за ранно предупреждение за цунами за Североизточната част на Атлантическия океан, Средиземно море и свързаните с тях морета е една от четирите регионални системи, които се координират от МОК в световен мащаб. Подобни системи вече съществуват за Тихия и Индийския океан и за Карибите.