Откриването на Европейския валутен съюз преди повече от десетилетие беше предшествано от дълго обсъждане на необходимостта от фискална справедливост и икономическа конвергенция в рамките на Еврозоната. „Критериите за сближаване“ в Договора от Маастрихт (член 125,1) са резултат от този продължителен дебат.

Решените критерии могат да бъдат обобщени, както следва:
1) Инфлацията не трябва да бъде с повече от 1.5 процентни пункта по -висока от средната стойност за трите най -добре представящи се държави -членки на ЕС.
2) Съотношението на годишния дефицит на държавния бюджет към БВП не трябва да надвишава 3%.
3) Съотношението на общия държавен дълг към БВП не трябва да надвишава 60%.
4) Номиналният дългосрочен лихвен процент в съответната държава-членка не трябва да бъде с повече от 2 процентни пункта по-висок от този в трите държави-членки с най-ниска инфлация.

Виновната небрежност от страна на съответните органи на ЕС позволи на Гърция да се поддаде на безотговорно пресичане на критериите от Маастрихт твърде дълго. Ако иск срещу Гърция беше заведен в Европейския съд преди поне шест години, гръцкият публичен дълг можеше вече да бъде намален до управляеми размери. Това за съжаление вече не е осъществимо. Всеки път, когато достигне необходимата степен на устойчиво икономическо представяне, Гърция може да се присъедини отново към Еврозоната. Неспособността на Гърция да се върне към национална валута междувременно ще доведе до непоносими тежести за европейските данъкоплатци и зависимост от финансовите пазари, което сериозно ще подкопае бъдещата стабилност на еврото.

Конкретната ситуация на всеки член на Еврозоната, изправена пред потенциална несъстоятелност, трябва да бъде разгледана по същество. Доброволният вариант за напускане на Еврозоната би бил най -жизнеспособният курс за всяка държава -членка, изправена пред потенциална несъстоятелност. Това при всички случаи би довело до много по -малко проблеми при стабилизирането на външния паритет на еврото.

Разходите за отписване на гръцкия дълг (по -специално 70% „подстригване“ върху стойността на гръцките държавни облигации) без съмнение ще бъдат в голяма степен поети от данъкоплатците в ЕС. Крайната цена обаче би била значително по -ниска от тази при опит за продължаване на настоящия подход.

На Гърция трябва да бъде разрешено да се изтегли от Еврозоната и да й бъде позволено да възстанови собствената си национална валута. Такова оттегляне трябва да бъде придружено от съпътстващи мерки, включително предоставяне на много значително финансиране от ЕС за спешното и обширно икономическо преструктуриране, както и персонала и съветите, необходими за изключително важните административни реформи в Гърция. Остатъчният дълг, останал след изтеглянето от еврозоната и изваждането на 70% намаление на съществуващия гръцки държавен дълг във връзка с повторното въвеждане на драхмата, ще бъде гарантиран от ЕС. И капиталът, и лихвите трябва да бъдат изцяло застраховани от гръцки държавни активи. Гърция ще трябва да плаща фиксирана лихва от 4% в продължение на 20 години.

Европейската централна банка наскоро отбеляза, че далеч най -голямата настояща опасност за еврото е заплахата от инфлация. Това е опасност, която беше значително изострена от финансовата нерешителност на Европейския съвет през последните шест месеца. По много разумни причини ЕС в бъдеще следва последователно да се придържа към клаузата за „неспасяване“, заложена в Договора от Маастрихт (в сила от 1 февруари 1993 г.) и потвърдена в Договора от Лисабон (в сила от 1 декември 2009 г.) ).

Дейвид Джон Уилямс, бакалавър, може да бъде достигнат чрез имейл адреса: [имейл защитен]