Правителството на Египет принуждава нубийските местни села да излязат от местата си в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство

Обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО и атракция в Египет рискува да загуби хората от селото, които допълват атмосферата на древната туристическа дестинация. Гражданите и местните жители, които създават атмосферата на иначе „друг“ древен храм в Горен Египет, се страхуват от изместване.

Миналия месец нубийски селяни започнаха да събират подписи, за да отнемат доверието на членовете на местните и общинските съвети, които се съгласиха с решението, издадено от губернатора на Асуан. В решението се споменава, че отхвърля идеята за презаселване на нубийци във Вади Каркар. Организаторите на кампанията поискаха новите им села да бъдат построени на алтернативни места, подобни на първоначалното им край Нил, каза Амира Ахмад от Al-Fajer.

„Група, наречена al-Mubadirun al-Nubyyun или нубийски лидери, се срещнаха в Египетския център за жилищни права, за да обсъдят новите събития, след като губернаторът на Асуан промени мнението си за Вади Каркар, където реши да изпълни стария план за определяне на зона за мигранти и млади висшисти. Нубийските лидери нападнаха губернатора и го обвиниха, че е измамил нубийците, като твърдеше, че ще изпълни исканията им, свързани с избора на мястото, където искат да построят своите села“, добави Ахмад.

Тъй като конфликтът продължава да назрява, нубийците могат да загубят вниманието на туризма, ако се преместят.

Наистина древна Нубия спечели на Египет постоянно място в Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, след като беше организиран през 1960-те години на миналия век – в резултат на кампанията за спасяване на паметници в Нубия. Вековни паметници бяха спасени от ЮНЕСКО, когато завършеният висок язовир Асуан наводни оригиналните древни места. Оттогава храмовете се издигат на по-безопасни и сухи пустинни територии, простиращи се мили на мили от Абу Симбел до Асуан. За по-доброто им запазване храмовете могат да бъдат посещавани само от по-малките моторни лодки, спуснати от туристически круизни кораби, закотвени на кратко разстояние от брега.

Д-р Ахмад Сокарно от Роуз ал Юсуф, че тези проблеми с нубийците имат дълга история. „В резултат на факта, че националната преса игнорира проблемите на нубийците след тяхната насилствена имиграция през 1960-те години на миналия век, малцинство писатели и интелектуалци започнаха да пишат в опозиционни вестници в опит да предизвикат спорове и фитна в египетското общество. През 1994 г. някои от тези вестници, като ал-Араби ал-Насири, обвиняваха нубийски организации и групи в техните постоянни опити и желание да обявят независимостта си от Египет“, каза Сокарно.

Роуз ал-Юсуф можеше да бъде единствената институция, която се интересуваше повече от търсенето на правата на нубийците, като пътуваше до Нубия и се срещаше с нубийците. На 11 април 2009 г. Rose al-Yūsuf публикува доклад, който е резултат от различни посещения в региона и срещи с нубийци от различни сфери на обществото. Сокарно добави обаче, че повечето преси са съгласни, че Нубия определено е неразделна част от Египет.

Египетският нубийски писател Хаджадж Адул каза в спорна реч в окръг Колумбия, че нубийците са преследвани малцинства в Египет. Той добави, че нубийците не се ползват с права на гражданство в Египет и не се третират по същия начин като другите египтяни, като се аргументира, че нямат възможност да работят поради тъмния си тен.

Междувременно селяните очакват по-нататъшно развитие, надявайки се да останат пазители на антиките наблизо.

Храмовете и атракциите, които поддържат нубийската туристическа индустрия, включват Beit El Wali, скален храм, най-малкият от този тип, посветен на крал Рамзес II в младостта му, изобразен като отдава почит на някои пустинни животни и предлага статуи на Амон; Калабша, грандиозен гръко-римски храм, построен от Август Цезар в чест на нубийския бог Мандулис, бог с глава на сокол като Хор: и Кертаси, посветен на Изида като Хатор, богинята на музиката, красотата и любовта, изобразена с черти, подобни на крава. В задните си части Кертаси може да се похвали с някои от най-интересните обекти като кладенеца с Нилометър, използван като устройство за облагане, и най-запазените барелефи на Цезар, изобразени като жертва на Изида, Хорус и Мандулис.

Покрай Тропика на Рака са храмовете Дака, Мехаракка и Вади Ел Себуа. Спасен парче по парче, храмът Dakka отбелязва върховенството на Тутмос II и III от неговия градец Аменхопис II през 18-та династия. Мехаракка (наричан още Уади Ал Лаки или район за добив на злато) датира от 200 г. сл. Хр. и е посветен на Серапис. Стенните илюстрации показват, че Изида и един от Озирис разчленяват брат си на 14 части в името на силата. В чест на бог Амон, изсеченият в скала храм Wadi El Seboua, построен от Рамзес II, се отваря към алея от сфинксове. Странно изглеждащите статуи на Рамзес в този храм сякаш почитат фараона в смъртта му. В Нубия се намира и храмът на Амада, построен от трима фараони от 18-та династия Тутмос – най-старият в Нубия, построен с уникална полихромна декорация и преместен с железопътен транспорт до сегашното си място); Дер, скалният храм, построен от Рамзес II и посветен на бога на слънцето Ра и божествения аспект на фараоните (Дер се разглежда като прототипа на Абу Симбел); и гробницата на Пенут, единственият запазен пример за гробница на египетски нубийски вицекрал (светая светих показва свещени лодки, царят, предлагащ хляб и други храни; обаче голяма част от стената е била открадната от разбойници на гробници чрез груби дърворезба).

В средата на 6 век пр. н. е., Мерое в Судан става централният град на древната нубийска династия на кушитите, „черните фараони“, управлявали преди около 2,500 години в областта от Асуан в Южен Египет до днешен Хартум. Нубийците понякога са били едновременно съперници и съюзници на древните египтяни и са възприели много от практиките на своите северни съседи, включително погребването на членове на кралското семейство в пирамидни гробници.

Днес нубийците искат да останат в Нубия, като се интегрират колкото могат, толкова дълго, колкото искат в обектите на наследството на ЮНЕСКО.