Хуан Карлос Салазар, генерален секретар на ИКАО, представи днес своите виждания относно авиацията и изменението на климата.
В продължение на десетилетия гражданската авиация е двигател на глобализацията, просперитета и човешките връзки. Днес обаче тя е изправена пред определящо изпитание: дали може да се декарбонизира достатъчно бързо, за да остане едновременно жизнеспособна и ценна в условията на климатично ограничена глобална икономика.
Тъй като авиокомпании, производители, инвеститори и регулатори се събират за дискусии, фокусирани върху климата, в Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) по-късно този месец, централният въпрос вече няма да бъде дали авиацията... мога декарбонизация. Технологично и оперативно може. Истинският въпрос е дали световната общност е готова да направи необходимите трудни избори – и да ги направи с темпото, което изисква днешната климатична реалност.
За ИКАО отговорът може да бъде само „да“.
Авиационният сектор вече демонстрира, че напредъкът е възможен. Постепенното повишаване на ефективността, ранното внедряване на устойчиви авиационни горива (SAF) и оперативните подобрения намалиха растежа на емисиите, като същевременно подпомогнаха продължаващата свързаност и икономическото развитие. Но тези усилия, макар и важни, вече не са достатъчни сами по себе си. Необходимата трансформация сега е системна, глобална и спешна.
Ако декарбонизацията протича неравномерно или фрагментирано, секторът рискува повече от това да не постигне климатичните цели. Той рискува да загуби обществено доверие и политическа подкрепа в момент, когато и двете са от съществено значение за дългосрочното бъдеще на авиацията.
Дългосрочната глобална амбициозна цел на ИКАО за постигане на нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. предоставя споделена насока както за правителствата, така и за индустрията. Амбицията без изпълнение обаче няма да доведе до резултати. Следващото десетилетие трябва да бъде определено не от нови декларации, а от ускорено изпълнение.
Постигането на нулеви нетни емисии в авиацията ще изисква устойчиви инвестиции в безпрецедентен мащаб. Окуражаващо е, че последните години донесоха бум във финансирането, иновациите и научните изследвания – от по-ефективни технологии за задвижване и проектиране на самолети до оперативна дигитализация и мащабни инвестиции в по-чисти енергийни пътища.
Сред тези решения се очаква устойчивите авиационни горива да играят решаваща роля. Настоящите прогнози показват, че SAF биха могли да осигурят повече от половината от необходимите намаления на емисиите от авиацията до средата на века. Но този преход няма да се случи автоматично. Сега трябва да се мобилизират огромни инвестиции в производствен капацитет, инфраструктура и вериги за доставки, особено в развиващите се икономики.
Именно затова ИКАО разширява усилията си за свързване на климатичните амбиции с практическото им прилагане.
Чрез инициативи като Finvest Hub, ICAO помага за свързването на проектите за декарбонизация на авиацията с институционален и частен капитал, особено в региони, където достъпът до финансиране за климата остава ограничен. Същевременно програмите на ICAO за подпомагане, изграждане на капацитет и обучение за устойчиви авиационни горива (ACT-SAF) и за подпомагане, изграждане на капацитет и обучение за дългосрочни амбициозни цели (ACT-LTAG) помагат на държавите да укрепят политическите рамки, техническата експертиза и институционалния капацитет, необходими за пълноценно участие в енергийния преход.
Глобалната координация също ще бъде незаменима. Инвеститорите и лидерите в индустрията се нуждаят от ясни, хармонизирани регулаторни сигнали, ако искат да се ангажират с дългосрочна трансформация в голям мащаб.
Поради това ИКАО продължи да разработва и приема глобални стандарти за по-чиста авиационна енергия и по-строги екологични стандарти за въздухоплавателните средства. Тези рамки осигуряват предвидимостта и увереността, необходими за ускоряване на иновациите, като същевременно се запазва екологичната цялост. Надеждните критерии за устойчивост и системите за сертифициране на SAF са също толкова важни, за да се гарантира, че бързият растеж не подкопава общественото доверие или екологичната надеждност.
Днес повече от 150 държави членки на ИКАО, представляващи над 99% от световния въздушен трафик, вече са представили планове за действие съгласно рамката на ИКАО за опазване на околната среда. Това демонстрира безпрецедентно глобално съгласуване по отношение на действията в областта на авиацията за климата.
Но самото подравняване не е достатъчно.
През юни делегатите ще се съберат за Седмицата на авиационния климат на ИКАО, първата подобна среща, откакто държавите единодушно потвърдиха климатичните цели на ИКАО през октомври миналата година. Правителства, лидери в индустрията, технически експерти и финансови институции ще се съберат не само за да обсъдят амбициите, но и за да засилят изпълнението им.
Участниците ще имат възможност да се ангажират директно с инициативи за финансиране, да развиват партньорства, да подобрят възможностите за мониторинг и докладване на емисиите и да участват в технически семинари, предназначени да ускорят практическите действия. Резултатите от Седмицата на климата биха могли да помогнат за определяне на темпото и надеждността на усилията за декарбонизация на авиацията за години напред.
Историята на авиацията винаги е била определяна от моменти на споделени предизвикателства и смели иновации. Това е един от тях.
Ако правителствата и индустрията изберат сътрудничество по спешност чрез ИКАО, постигането на нулеви нетни емисии в авиационния сектор в рамките на това поколение остава постижимо. Ако това не стане, авиацията рискува да бъде ограничена не от липса на изобретателност, а от климатична реалност, от която никой сектор не може да избегне.
Оставете коментар