Преминаването с влак от Европа до Тихия океан, заобикаляйки Русия, също може да бъде нова туристическа дейност в бъдеще. Председателят на Европейския съвет Антонио Коста и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посетиха Узбекистан през април, за да присъстват на встъпителната среща на върха Централна Азия-Европейски съюз. В срещата участваха президентите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.
Срещата на върха позволи на ЕС да покаже интереса си към засилване на двустранния ангажимент и разширяване на регионалното сътрудничество с централноазиатските страни, демонстрирайки нарастващото стратегическо значение на отношенията между Централна Азия и ЕС в променящия се евразийски геополитически пейзаж.
Миналата година страните от Г-7 обявиха, че са готови да инвестират до 200 милиарда долара в инфраструктурни проекти в Централна Азия.
Като се има предвид нарастващото значение на търговския коридор, свързващ Китай с Европа и Централна Азия, сътрудничеството в регионалния транспорт ще засегне значително икономиките на Европа, централноазиатските нации и Китай.
Обемът на железопътните товари между Китай и Европа, през Централна Азия, продължава да расте бързо. През 2024 г. влаковете са извършили 19,000 10 пътувания, което е 2 процента увеличение спрямо предходната година. Те транспортираха над 9 милиона TEUs (еквивалентни единици от двадесет фута) товари, което представлява 2011% увеличение спрямо предходната година. Стартирала за първи път през 227 г. като част от китайската инициатива „Един пояс, един път“, услугата е свързала 25 града в 100 европейски държави и повече от 11 града в 3 азиатски страни. До 2024 декември 11 г. са транспортирани повече от 420 милиона TEUs стоки с обща стойност над XNUMX милиарда долара.
Европейските нации, които се стремят да намалят зависимостта от железопътния маршрут Китай-Русия, оглавиха създаването на по-директен път през Централна Азия, наречен Транскаспийски международен транспортен маршрут, известен също като Средния коридор.
Тази мрежа отразява историческия Път на коприната, свързващ Китай и Европа през Централна Азия, Каспийско море и Южен Кавказ, като крайните дестинации са Турция и Черно море. Стартиран през 2017 г., Средният коридор е многофункционална транспортна система, използваща установени железопътни и пристанищни съоръжения.
Товарният трафик по Средния коридор нарасна с 63% през първите 11 месеца на 2024 г., достигайки общо 4.1 милиона метрични тона. Същевременно трафикът на контейнери отбеляза 2.7-кратно увеличение, особено с пратки от Китай, скочили с 25 пъти. Световната банка предвижда, че до 2030 г. подобряването на транспортната инфраструктура може да повиши годишните обеми на железопътния транспорт по Средния коридор до 11 милиона тона.
За да постигне това, ЕС отдели 10 милиарда евро (10.8 милиарда долара) за инфраструктура чрез своята инициатива Global Gateway и обмисля увеличаване на участието си.
Въпреки целта на ЕС да развие средния коридор, за да избегне Русия, има възможност това усилие да подобри неволно глобалните връзки на Русия чрез свързване на средния коридор с предстоящия международен транспортен коридор Север-Юг. Този транспортен маршрут обхваща 7,200 километра и включва пътни, железопътни и морски проходи през Азербайджан и Иран.
Средният коридор ще улесни активната търговия между страните от Централна Азия и Южен Кавказ. За да увеличи максимално развитието си, ЕС може да го използва на два фронта. Първият фронт е вътрешен и засяга централноазиатските и южнокавказките страни. Вторият фронт е външен и включва Китай и Турция.
Средният коридор може да даде възможност на Китай да засили икономическите връзки по целия път към Запада. Това разширяване би засилило икономическото влияние на Китай в Централна Азия и Кавказ. Чрез предоставянето на достъп на Китай не само в Европа, но и в Близкия изток, растежът на коридора би могъл да трансформира икономическото и геополитическото оформление на Евразия, като значително повлияе на глобалните търговски модели и регионалните силови структури.
Турция, като основна входна точка за Средния коридор в Европа, може да се възползва от неговия напредък. Това предлага на Европа възможност да подчертае пред Анкара значението на Турция във външните въпроси на ЕС. Продължавайки по този начин, Европа може да затвърди подкрепата на Турция за инициативите на ЕС за Средния коридор и да подобри отношенията с централноазиатските страни.
Настоящият ангажимент на ЕС за инфраструктура се очаква да надхвърли обикновената свързаност. За да процъфтява наистина Средният коридор, той трябва да се развие в всеобхватен икономически коридор, който интегрира енергийни и промишлени предприятия по пътя си, като по този начин стимулира значително регионалната икономика.
Железопътните линии Изток-Запад в Централна Азия скоро ще се срещнат с строящите се железопътни линии Север-Юг. Тези железопътни линии ще свържат Русия и Централна Азия през Афганистан, Пакистан, Азербайджан и Иран с дълбоководните пристанища на Индийския океан. Това сближаване ще превърне Централна Азия в ключов транспортен център за цяла Евразия.
Железопътният мост Китай-Европа през Централна Азия е жизненоважен спасителен пояс за всички страни по Великия път на коприната. Той символизира възраждането на древните търговски пътища и насърчава културния и хуманитарен обмен между Изтока и Запада.
Този нов маршрут ще свърже хората и общностите, ще засили сътрудничеството и ще отвори врати за безброй възможности за развитие и просперитет в региона. По-нататъшното развитие на тези железници ще даде възможност на всички страни по легендарния Път на коприната да търгуват и да си сътрудничат, като по този начин ще повиши конкурентоспособността на всички участващи страни.
