Освен американски посетители, готови да харчат пари и да допринасят за износа на Република Руанда, друг тип американски посетители ще отидат директно в затвора. Такива посетители могат да пристигнат с новосъздадени директни полети от САЩ до Руанда, използващи чартърни авиокомпании или военни самолети.
Известна като земя на хилядите хълмове, зашеметяващата природа на Руанда и топлите, приятелски настроени хора предлагат уникални преживявания в една от най-забележителните страни в света. Тя е благословена с изключително биоразнообразие, с невероятна дива природа, обитаваща вулканите, планинските дъждовни гори и обширните равнини.
Новият тип пътешественици от САЩ най-вероятно ще изпитат това, което Human Rights Watch казва:
За десетилетия, Руанда Властите са подлагали задържани лица, както в официални, така и в неофициални центрове за задържане, на малтретиране и мъчения, без да носят отговорност за това.
Превозът на американски затворници в чужбина не е новина. Започна изпращането на заподозрени в тероризъм в Куба, а сега продължава с изпращането на нелегални имигранти в затвор за мъчения в Ел Салвадор, където Службата за имиграция и митнически контрол на САЩ депортира нелегални имигранти, осъдени за тежко престъпление, в частен затвор в Ел Салвадор, платен от американските данъкоплатци. Може само да се предположи, че това се случва, така че е възможно да се нарушават човешките права.
Последното съобщение на президента на САЩ Тръмп е за премахване на една от най-желаните туристически атракции. Управляващите тази атракция в Сан Франциско може да загубят работата си, за да може остров Алкатраз отново да бъде превърнат във функциониращ затвор.
В друго току-що публикувано изявление министърът на външните работи на Руанда, източноафриканецът Оливие Ндухунгирехе, заявява, че страната му е започнала разговори с Вашингтон относно приемането на мигранти, депортирани от Съединените щати.
В интервю за държавната телевизия Rwanda TV министърът добави, че преговорите с правителството на САЩ все още са в предварителна фаза.
„Водим разговори със Съединените щати... Все още не сме стигнали до етап, в който можем да кажем точно как ще продължат нещата, но разговорите продължават“, заяви г-н Ндухунгирехе.
Миналата година президентът на САЩ Доналд Тръмп проведе кампания с платформа, насочена към затягане на имиграционните политики и отмяна на това, което той възприемаше като снизходителна позиция на своя предшественик Джо Байдън.
Откакто встъпи в длъжност през януари, Тръмп разшири ускорената процедура за отстраняване на нелегални имигранти и спря федералното финансиране на градовете убежища.
По време на заседание на кабинета в Белия дом миналата седмица, държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Вашингтон „активно търси други държави“ да приемат „някои от най-осъдителните личности“, предназначени за отстраняване от Съединените щати.
„И колкото по-далеч от Америка, толкова по-добре, за да не могат да се върнат през границата“, заяви Рубио.
Съобщава се, че иракски бежанец, който е бил презаселен, е бил депортиран в Руанда миналия месец. Същевременно Върховният съд временно спря депортирането на венецуелски мигранти, за които се твърди, че са свързани с банди.
Напоследък Руанда се позиционира като дестинация за лица, депортирани от западни страни, въпреки предупрежденията на организации за правата на човека, като например Агенцията на ООН за бежанците, които посочват, че изпратените в африканската държава може да са изправени пред риска да бъдат върнати в страните си на произход.
Освен това, Върховният съд на Обединеното кралство обяви схемата за незаконна, като определи Руанда като опасна трета страна за презаселване на бежанци. Правителството на Кигали отрече тези твърдения.
Последното развитие на отношенията между САЩ и Руанда е резултат от неотдавнашния провал на спорно споразумение за убежище между Руанда и Обединеното кралство.
След встъпването си в длъжност през юли 2024 г., правителството на британския премиер Киър Стармър отмени схемата, а министърът на вътрешните работи Ивет Купър посочи, че тя е струвала на данъкоплатците 930 милиона долара.
Стармър определи инициативата като „мъртва и погребана“, твърдейки, че тя „никога не е действала като възпиращ фактор“ срещу нелегалната имиграция и в крайна сметка ще доведе до депортиране на „по-малко от 1%“ от лицата, пристигащи с малки лодки. След анулирането на споразумението, Руанда е поискала обезщетение от 50 милиона паунда от британското правителство.
